lavinho

Pre-More Intro 07

Трендафил Канемска беше единствения журналист, който някога изобщо разбираше от Билярд. Как успяваше? Седеше в тъмната част на залите за билярд с диктофон и си шепнеше записки (или шепненки, по-скоро, нали). Светлината от над масите огряваше един Зоро-вски процеп само върху очите му в тъмните сенки, от който чат-пат беше видно, че изпада в едни такива зловещи усмивки, все едно ей сега е разгадал някоя тайна на играчите и е придобил власт над тях… И то точно така си беше….

[Read more →]

Пресичай полетата, пресичай. Търси, квото ще търсиш. Или стой на едно място, все тая.
Връщай се назад към някакви приятни преживявания с идеята да пресъздадеш обстановка, в която си изживял нещо необикновено, променящо, с надеждата да преживееш нещо подобно пак. Не става. Няма рецепта. Три дни да не спиш или цяла седмица да спиш. Да киснеш в Алкохол или да дремеш пред филм/книга/вана/котка, като Рене Зелуегър в Джери Макгуайър. Да излизаш да се смееш с компания или да слушаш тихо, свит в ъгъла, без капка енергия. Да се насилваш да правиш неща, които те притесняват, за да се чувстваш по-добре след тях, или да не го правиш, и да се чувстваш…средно…през цялото време. Да рискуваш и да губиш/печелиш или да не рискуваш и да не губиш, но и не печелиш. Да изкараш един як месец, последван от три месеца голяма депресия, или един объркан месец, последван от три месеца пресилено самосъжаление. Да драскаш в блогове или да плямпаш на непознати. Да чакаш изгрева, за да ти се спи на следващия ден, или да се наспиш и следващия ден да съжаляваш, че не си дочакал изгрева, но да бъдеш част от утрото. Да не се отдадеш и да се сблъскаш със стена, или да се отдадеш и да паднеш в пропаст. Да работиш, за да осмислиш живота си или да не работиш, за да можеш да си преживееш по-важните неща в живота. Да занимаваш прекалено другите със себе си или да изпълниш себе си само със себе си. Да спиш преджасал по полянки на фестивали като идиот или да участваш в глупави сутрешни разговори с колеги на кафе. Да бъдеш гъзар или да бъдеш парий. Да пиеш или да се чувстваш нелепо, но с мисия. Да преспиваш или да обичаш. Да дебелееш или да гладуваш. Да избягаш в чужбина и да ти липсва България или да си седиш в България и да имаш чувството, че щом не си избягал в чужбина никога няма да пробваш себе си. Черно или бяло, синьо или червено.

[Read more →]

(Една обиколка около Света) (Една история отдавна написана, но забравена-непост-ната!)


Гуадалахара, Мехико. Три часъ следобяд. Слънцето подпалва напуканата земля. Морен кадилак чака три синджира имигранти. Или емигранти, както предпочитате да ги наричате, позволено е. Идват с торби, вързопи, лаптопи от фасулени шушушки и бейзболни шапки на Никс. Разтоварват ги в дестинацията и тръгват в индийска нишка към границата, където шериф с шапка с широка периферия и гадни очила е застанал мазно и услужливо е застъпил едната бодлива тел и вдигнал с ръка другата, като онзи дядка, дето овиква Роки да си държи гарда високо, от ъгъла на ринга. Влизат на територията на Тексас и отиват в първото бинго в Сан Антонио. Печелят пет милиона рубли и заживяват щастливо, во веки веков. Единия си строи хотел – кани Стария Буш, Младия Буш и Бате Бойко на откриването (там Бате Бойко смайва Бушовете като урежда асфалт до задния вход на хотела и прави 30 лицеви върху повърхността на басеина), втория строи паркинг за ъндъркавър бели ФБР ванове с антени, третия дарява целия си дял на наследниците на Хъкълбери Фин в Мисисипи, които казват…

[Read more →]

Разказ-Подарък за Денкиса по случай: 1/ гениалния сайт-подарък от него и 2/ рождения му ден, наскоро преминал (питай американците)


Станах сутринта, но не съм на работа, не ми се ходи днес. Днес има рожден ден. Нямам махмурлук, дори е останала на дъното Търговище в кухнята, сигурно двете неща са свързани? Пуша една цигара на прозореца, под който дефилират доста приятни госпожици, забелязвам. Гася комютъра – днес няма да се занимавам с него, ще си гледам кефа. Правя си плодова салата, карам колелото, зареждам ай пода и излизам. Бегъл преглед на кухнята уточнява, че Рашев пак не е измил чиниите.

[Read more →]

(посветено на Българската Федерация по Волейбол, Последния Бастион на Абсурдния Батеизъм)

Системните администратори гледаха Дай Хард 4 цяло и нещо и плющаха пуканки. Е го нашия – Илиян, и вашия е там. В ти шърти на Вейдър са (не, не Ведър, Вейдър). Леко се подхилкват между пуканките, само настава смутена ентусиазирана тишина като се появи китайката…
Да намажем една франзела с лютеница и сирене и да застанем зад входа на Мола. Всеки, който се е запътил да гледа филм на Кевин Костнър или да пазарува от Сельо взима една франзела през лицето. В събота и неделя общо взето няма пропуск, всички влизащи взимат по един франзела фрас директно, щото е неизбежно – не може да са дошли с друга мисия от горните две – а някои дори и с двете, безобразниците!

[Read more →]

Пътепис – хроника – анал (нещо крайно последователно) на Ред Хот до Београд

Без излишно да драматизираме, когато затварях вратата на хола на тръгване си знаех, че когато се върна ще бъда много радостен да видя пак хола, благополучно… ще бъда уморен, ще бъда щастлив да се простра. Една отлична прогноза. Добре бе, Рашев.

Царевицата се люлееше в едни безкрайни полета около нас, а ние вървяхме километри от селото до Локацията, където след още пет чекпойнта имахме видимост към огромната сцена насред Нищото, висока като кулите на Черната Порта от Лорда. Но, чакай, това беше много по-късно. А дотогава нека поне опитам да карам поред:

[Read more →]

I ain’t smokin’ no more. I’m gonna start going swimming as of tomorrow. I’ll tidy up. I’ll become a good man, eat good, go out and meet people. I’m gonna stop going out and hooking up and spend time at home, spend some quality time with myself so I can think about my life and make proper decisions…

Midnight decisions recipe: two hours yourself time and a bottle of wine, and/or an overkill experience (kind that makes you say: I’m never doing this again!). Midnight decisions are the easiest you can make, because they don’t enter into effect – kinda like little daily New Years’ resolutions….ъъъ….кво съм бил казал? Няа такоа нещо! Не си чула добре….

[Read more →]

(София, о София)

Перверзна история с участието на Той, Тя, То и Те. Кой с кого? Ще видим….

Ремиксиран диск скрибуца в колибата върху скърцащия скрин. Навън трима негри вдигат щанги, една баба пържи мекици, един блондин си бръсне подмишниците, две мишки играят на Война. Вале, Вале, Поп…. Десетка, Тройка, Асо. Ураааа! Всичко това се случва в двора на нашта вила. Една маша да извади голия охлюв от камината, където той е на Море. Китаец с меч скача от бор на бор. Има дървета, кокошки, лехи с ягоди и един луд с дърворезачка и маска. Той подстригва клонките на ябълките и крилата на петлите (преди да го направи, учтиво моли за разрешение всеки петел поотделно). Както виждате, на нашата вила цари идилия – не е като в София:

[Read more →]

посветено на най-великата книга в историята – Emil i Lönneberga
Тичаш ли? Тичай. Ше стигнеш на куково лято.
„I will arrive at my destination upon the summer of the cuckoo.” Repeat…
Like listening to a bland vocal and a terrific rhythm (exemplified best by Тhe Snow Patrol) I feel both excited and frustrated. I hоld a heavy burden in the hood of my parka.
Жорка, шостаа бе? Митко е. Ааааа. Добре. Еееми, как каеш, аз мислех ножа да зема тоя път, ама нищо, ти си знаеш…

[Read more →]

“Давай да го гърмим този скапаняк, докато ни е на мушката, бе, колега!”– изкрещя Иванов и посегна да презареди. Петров сбръчка мустака още по-сериозно, извади още две слонобойки и ги подаде с досадно нежелание. Иванов ги грабна жадно, напълни двуцевката с контрастиращо нескрито нетърпение, вдигна я и се прицели в бягащия гол голешар-младеж в долината, която се простираше под тях. Затвори едно око (беше чувал, че така се прави) и дръпна спусъка отсечено.

[Read more →]